Виолета Дичева
2016 г.
Съвременните млади хора вероятно не знаят, че освен Александър Вутимски, в община Своге са родени още двама писатели – Иван Немилников и Стоян Терзийски от Дупни връх /днешно Дружево/. В последните десетилетия за Иван Василев Кожухаров /Немилников/ вече не се говори. Името му беше покрито с незаслужена забрава. Роден е през ноември 1917 г. в Дупни връх. Семейството на родителите му живее в оскъдица, оскъдицата съпровожда и него през целия му живот. Иван Василев учи и работи, за да се издържа във Враца и София. Проявява се като отличен ученик, по – късно е приет да следва философия в Софийския университет, която специалност завършва с много добър успех 4.88 За участие в протестни прояви и сътрудничество на левия печат е арестуван и интерниран на гара Левуново в „черните роти”. Това е кратката му биография – роден, учил, следвал, работил малко и интерниран, където се разболява от малария и туберкулоза. Неговите съвременници пишат, че е бил всестранно надарен – освен с поезия и философия, се е занимавал с математика, политика, музика, изглеждал надрасъл връстниците си. В цялата му осанка имало нещо много изтънчено, изглеждал като градски човек. Бил тих и скромен, сдържан и много красив младеж с кафяви очи. Стихове е писал не от амбиция да прави кариера, а от вътрешна необходимост. Публикувал е в периодичния печат – в сборника ”Жажда”, във вестник „Академик” и др. Организирал и издаването на литературни сборници. Любим поет му е бил Вапцаров. Обичал е да рецитира Ботев и Дебелянов. Макар и роден в бедно селско семейство, той е не само поетично надарен, но е и много музикален, бил отличен цигулар. При други условия на живот би постигнал много с тези заложби. Както пише брат му, живял е в такава бедност, че чак му било неудобно. Системното недохранване, студените квартири, жестоките условия в трудовия лагер довеждат до нелечимата му болест, после до смъртта му.
Съвсем сполучливо приема литературния псевдоним Немилников – немила е била с него съдбата, твърде груб и суров животът му. Иван Немилников има около 40 стихотворения, издадени в стихосбирката „Да бъдеш чист и млад” от изд. Народна младеж през 1982 г.
Темите, които откриваме в творчеството му са характерни за всеки млад човек-любовта, природата, самотата, тревожното време, в което живее.Стихотворението „Писмо” е представително за поезията му. В него най-силно личи как лирическия герой под въздействието на суровата предвоенна действителност променя възприятията си за живота:
Навън е нощ, безмълвна и студена,
високо бди замръзнала луна,
далеко над полята замразени
душата ти до смърт усамотена,
какво копнее в тая тишина?
Пробягват дните, с тежък дим отровени,
С железен бич ни шиба този век.
Отрезвен от грубия живот той като поет вече не възпява „феята на златната гора”, изоставя старата романтика и се обръща към „тревогата световна” – наближаващата война.
В поемата ”На път с влака” предава възторга на младия човек от развитието, от движението напред, от устрема на младостта.
„Напред! Напред! Пред мене е безкраят,
Пред мене са животът и светът”
Поемата е писана през 1939 г., когато Немилников е все още здрав.
Стихотворението „Етоал” е един прекрасен химн на любовта,едно предчувствие” за хиляди беди,” които ги дебнат:
Любима, где си, где е любовта
Така бе дивна ти, така обичах
Да гледам на очите ти в нощта!
В стихотворението „Романтично писмо” от 1940 г.споделя, че съдбата го е разделила с близки приятели, трудният живот го е обрекъл на самота:
Изчезна любов и приятели, и всичко
С което съм нявга живял и горещо обичал
По своята поетична нагласа, а и като личност е позитивно настроен и вярва, че каквито и беди да се струпат на човек, той трябва да се надява на доброто:
Та тъй си и казвам – живей със надежда и вера –
По белия друм ще отминат годините черни.
Това е характерно за Немилников – вярата в добрия изход на събитията и проблемите. Тази позитивност избликва в творчеството му от дълбоката му връзка с народното, от произхода му – от селото, където хората са научени да преодоляват трудностите и да гледат с надежда напред. Клишетата, които му бяха слагани, че е партийно оцветен поет, всъщност не издържат на един по-непреднамерен прочит, оказва се, че поезията му е разглеждана доста едностранно. В стиховете му има и любовна мъка и радост, копнеж за взаимност, възхвала на младостта и смисления живот, опиянение от красивата природа и т.н. В политическите си възгледи е антифашист, в жестокото време, в което е живял, той смело се обявява срещу нацизма и войната.
Иван Немилников умира от туберкулоза на 8 май 1948 г., само на 30 години.
свали: ИВАН НЕМИЛНИКОВ – НОВ ПРОЧИТ. Виолета Дичева
