от „Спомени от моя живот”, на Паун Вучков
През 1920 г. бех на служба в Дупни-връшката община, Врачанска околия. Тогавашният жител на тази община, Димитър Марков, бе опазарил собственото си пасбище, около 1500 декари, с некакви жители на Вършец за около двеста хиляди лева. Неколко съветници, заедно с кмета, намериха за добре да го закупят за жителите на Дупни връх.Стана едно допитване съгласно закона, обаче двама от това село обиколили всичките домакинства и те подписали, че се отказват. По моя инициатива предложих да го закупим за жителите на махала Губислав, обаче се намериха личности от махалата, на които имената замълчавам, обиколили махалата и те отказали това закупуване на совата. Тия личности направиха такава голяма грешка за Дупни връх и Губислав, която може да се оприличи на грешката на министрите Гешов и Данов през 1913 г., които развалиха Лондонския мир, който ни даваше линията Енос-Мидия и неколко пристанища на Бело море. И най-малкото камъче може да прекатури колата на един пътник. Това е истината. От после се установи,че тия личности били пратени от хората на с.Вършец. /тук свършва текстът на Паун Вучков/
Виолета Дичева
2013-04-06
