При Освобождението руската кавалерия дохождала в това село. Едни от това село отишли на Петрохан, докато турците били още там, скъсали телеграфните жици и заковали на един стълб конска подкова от руски кон. При това някои искали да прекарат един топ през Равно буче и Царица до върха Козница и от там да обстрелват турските позиции на Петрохан.
Нашите/родителите му /бегали от Зимевица и отишли в Дупни връх и там срещнали руските войници. Мене и сестра ми Теса оставили в квартирата на Иван Йолцин, та неговата жена Гена ме доила. Когато бех там на служба, тя ми казваше това.
…
През месец февруари 1919 г. дойдоха в дома ми Георги Петков и Георги Стефанов от с. Дупни връх. Първият –общински кмет,а вторият –жител на същото село, да ме канят да им стана секретар-бирник, защото длъжността била вакантна. Съгласих се и на 15 февруари същата година отидох в с.Дупни връх, поех длъжността и написах всичките книжа.Общината се поместваше в една стая в кръчмата на Георги Младенов. Писар беше Стоян Иванов, който много хубаво пишеше. Горски стражар беше Тома Колов. Демобилизацията на запасните войници още не беше станала, та получавах от Народната банка суми за помощи и ги раздавах на войнишките семейства. Като живях в това село и се запознах с живота и нравите му, дойде ми мисълта да напиша:
ОПИСАНИЕ НА ДУПНИ ВРЪХ
Със съдействието на Виолета Дичева
2013 г.
